В царския указ за създаване на Медицински факултет през 1917 г. между предвидените 25 катедри фигурира и Катедра по социална медицина. В действителност обаче тя започва да функционира много по-късно - от началото на 1945 г., под наименованието Катедра по санитарна организация, администрация и статистика. Нейната основна цел е обучение на студентите-медици по социална хигиена, здравна организация и администрация, както и провеждане на научни изследвания в тази област.

Още от самото начало развитието на Катедрата е белязано със значими изменения в нейния холизъм, с организационно-структурни промени, съпроводени с различни йерархични връзки на подчиненост и ръководство.

Успоредно с това се променя и името й. През 1946 г. - само една година след нейното създаване, Катедрата се нарича "Социална хигиена и организация на здравеопазването”. С приетия през 1949 г. устройствен правилник на Медицинския факултет Катедрата се преименува на "Организация на здравеопазването, епидемиология и санитарна статистика", а през 1951 г. - на "Организация на здравеопазването, история на медицината и медицинска статистика".

През 1972 г. катедрите по социална медицина към Медицинския факултет (МФ) и Института за специализация и усъвършенстване на лекари (ИСУЛ) се обединяват и влизат в състава на новосъздадената Медицинска академия (МА). Четири години по-късно обединената Катедра става основно звено на сформирания към МА Научен институт по социална хигиена и организация на здравеопазването. През 1981 г. последният се преобразува в Научен институт по социална медицина (НИСМ). Към него са включени Катедрата по медицинска педагогика и част от Катедрата по медико-санитарна защита (понастоящем Медицина на бедствените ситуации). Те са обособени като сектори към Катедрата по социална медицина, в която има още сектори по история на медицината и по медицинска социология.

В началото на 1991 г. НИСМ се разделя на две - Катедра по социална медицина към Медицинска академия и Научен институт по обществено здравеопазване към Министерството на здравеопазването. На следващата година Катедрата под името "Социална медицина и обществено здравеопазване" пряко е включена в структурата на МФ-София, където е и досега. През 1999 г. Катедрата приема настоящето си наименование - Социална медицина и здравен мениджмънт.

От началото до сега в Катедрата са работили 92 души - 28 професори и ст.н.с. I ст., 36 доценти и ст.н.с II ст., 28 асистенти и научни сътрудници, без чиято всеотдайна и отговорна работа не би било възможно развитието на Катедрата като образователно, научно и консултативно университетско звено.

За успешното развитие на Катедрата от съществено значение е фактът, че нейни сътрудници са били на специализации в Москва, Париж, Рен, Брюксел, Валенсия, Кембридж, Ротердам, Единбург. От своя страна Катедрата е осъществявала специализации на лекари от Камбожда, Виетнам, Лаос, Монголия, Германия, Унгария.

За високия професионализъм на преподавателите говори и фактът, че част от тях са били експерти или членове на органи на СЗО, Международната асоциация по история на медицината, Международната федерация на институтите за системен анализ в здравеопазването, Световната федерация по медицинско образование, както и национални консултанти, членове на СНС при ВАК и на Държавни изпитни комисии.

Значителни са успехите на Катедрата в обучението на студентите по Социална медицина, Медицинска статистика, Медицинска информатика, Медицина на бедствените ситуации, Медицинска етика и История на медицината. По изброените предметни области, както и по Здравен мениджмънт, Медицинска педагогика, Медицинска социология, Социална епидемиология, Икономика на здравеопазването, Катедрата успешно е провеждала следдипломната квалификация на лекари, икономисти и др. специалисти.

Катедрата е осъществявала интензивна изследователска дейност, в която се утвърждава интегрираният социално-медицински подход, разширява се и се задълбочава медико-социалната проблематика. Съществени резултати са постигнати в следните направления: Теория и методология на социалната хигиена, Промоция на здравето, Социална епидемиология, Медицинска демография, Здравен мениджмънт, Биостатистика, Медицина на бедствените ситуации, История на медицината.

Катедрата е била организатор и съорганизатор на: І, ІІ, ІІІ и ІV Национални конгреси по социална хигиена (1968, 1974, 1980, 1986 г.) Международен конгрес по история на медицината (1979 г.), Дунавски симпозиум по превантивна и социална медицина (1989 г.), І, ІІ, ІІІ и IV Национални конгреси по история на медицината (1981, 1986, 1990, 1996 г.), Национална конференция по медицинско образование (1990 г.), Симпозиум по ретроспекции и перспективи на частната лекарска практика в България (1991 г.).

Преломна година в развитието на Катедрата е 2001 г., през която по-голяма част от преподавателите й ( 21 от 39 ) преминават към новосъздадения в МУ - София, Факултет по обществено здраве. Макар и силно намален, преподавателският състав успява да поддържа висок статус на Катедрата като университетско звено – продължава изцяло студентското обучение по всички учебни дисциплини и в твърде значителна степен запазва СДО.

Конспект за теоретичния изпит по социална медицина
Конспект за практическия изпит по социална медицина
Конспект за държавния изпит по социална медицина
Конспект за теоретичния изпит по медицинска информатика и биостатистика
Конспект за теоретичния изпит по медицинска етика
Конспект - модул "История на медицината"  
Конспект за теоретичния изпит по МБС

Социална медицина - учебен план
Социална медицина - програма за специализация
Медицинска информатика и биостатистика - учебен план
Медицинска етика - учебен план
Медицина на бедствените ситуации - учебен план
Медицина на бедствените ситуации - СДО - планове и програми
Медицина на бедствените ситуации - програма за специализация
Медицина на бедствените ситуации - модул - учебен план
История на медицината - модул - учебен план