Menu Content/Inhalt
Начало arrow Катедри arrow Патофизиология
Патофизиология
1. Медицински факултет
ImageРазвитието на патологичната физиология в България е свързано с името на проф. Васил Моллов. През 1936-37 г. той изнася цикъл лекции по клинична патофизиология в ръководената от него Клиника по вътрешни болести. По-късно проф. Моллов възлага тази дейност  на доц. Минко Добрев. Смъртта на проф. Моллов, а не след дълго - трагичната и преждевременна смърт на Минко Добрев става причина курсът да просъществува само три години (1936-39 г).

Катедрата по патофизиология е включена в структурата на Медицинския факултет през 1946 г, но тя започва работата си едва през 1950 г. Тогава за ръководител на катедрата е назначен проф. Стефан Иванов Писарев (тогава доцент), а първите асистенти са д-р Васил Серафимов, д-р Райна Събева, д-р Добри Кипров и д-р Здравка Кемилева. Условията в началото на преподавателската и научната работа тогава са лоши: катедрата е базирана в две стаи на Катедрата по анатомия, не достига помощен персонал, липса оборудване, практическите занятия със студенти се провеждат в мазето на Анатомичната сграда. По-късно катедрата е настанена в сградата на старата очна клиника заедно с катедрата по фармакология. След построяването на Предклиничния блок на ул. "Здраве" и преместването на Катедрата по фармакология в него цялата сграда е предоставена на Катедрата по патофизология. За съжаление, поразена от мълния, сградата на катедрата изгаря и понастоящем тя се помещава в предклиничния учебен център.

Първите научни разработки в катедрата са насочени към изясняване на патогенезата на експерименталния миокардит и артрит като модел на ревматичните заболявания. Извършена е пълна морфологична, биохимична и имунологична характеристика на този моцел. Значителна светлина се хвърля върху ролята на нарушенията в нервните рецептори, за протичането и лечението на експерименталния миокардит и артрит.

Основните направления и постижения в научноизследователската дейност на катедрата по патофизиология могат да бъдат представени в следните тематични групи: експериментален модел на стрептококов миокардит и артрит и комплексната му биохимична, морфологична и функционална характеристика; модел на експериментален инфекциозно-алергичен енцефалит с ЕЕГ и имунологична характеристика; изследвания върху морфологичната и биохимичната характеристика на възпалителния процес, проучване на регресията на миокардната хипертрофия под въздействие на бета-блокери и каптоприл; влияние на бета-блокадата върху алкално-киселинното равновесие при експериментална хипертония; неврофизиологичен анализ на влиянието на някои пресорни фактори върху експериментално предизвикани хипертонични реакции; ролята на лиганд-рецепторните взаимодействия в патогенезата на артериалната хипертония и ендотоксиновия шок; изследвания върху надбъбречнокоровата активност при ендотоксинов шок, стрес и хипертония; проучвания върху патогенетичното действие на дуоденалното съдържимо при някои заболявания  от хепато-панкреато-дуоденалната система; изследване върху нарушенията в хемодинамиката и помпената функция на сърцето при различни патологични процеси; проучвания върху белодробната сърфактантна система при ендотоксинов респираторен дистрес синдром, остър дифузен перитонит, пестициден резпираторен дистрес синдром и др.


» Ръководител
Доц. д-р Мария Тодорова, тел. 02/ 917 25 47
» Уебсайт
 
designed by www.madeyourweb.com