Обща и клинична патология |
1. Медицински факултет
![]() За този 20 годишен период се увеличава учебната дейност на катедрата. Подобряват се учебните планове за оптимална подготовка по патологична анатомия - започва провеждането на системен лекционен курс по обща и специална патологоанатомия, практически упражнения по хистопатология, органна диагностика и секционна техника. Написан е и неколкократно е преиздаван учебник по обща патология за студенти медици от проф. Б. Кърджиев, Проданов и Г. Михайлов. Научната работа получава нов тласък в този период. Проф. Б. Кърджиев работи главно в областта на онкопатологията, прозоплазията на маточната лигавица и гигантоклетъчния епулис. През този период в катедрата са защитени 5 кандидатски дисертации. През 1965 год. ръководител на катедрата става проф. Г. Михайлов. През тези години се преработват учебните планове и програми. От 1969 год. е въведено обучение по патология и за студенти фармацевти. Проф. Михайлов работи усилено в областта на сърдечно-съдовите заболявания, инфекциозната патология и болестите на детската възраст и новороденото. Под негово ръководство и съдействие в катедрата са създадени първите профилирани лаборатории - по ендемична нефропатия, по специални оцветявания, експериментална онкология, лаборатория по цитология, по костна патология, по белодробна патология. През същия период в тези лаборатории са защитени 4 кандидатски дисертации. Тогава започва и функционирането на студентския научен кръжок с ръководител първоначално проф. Г. Михайлов, а по-късно проф. С. Сивчев. През 1972 год. е създадена Медицинска академия. През тази година се извършва и интеграцията на катедрата по патологична анатомия при ВМИ - София с тази в ИСУЛ. Катедрата по патологична анатомия в ИСУЛ е създадена през 1951 год. от проф. Ив. Горанов. Основни научни направления през този период са хистохимията, хистоауторадиографията, имуноморфологията, бъбречната патоло-гия, провеждате се научни разработки в областта на тератологията, енцефалитите, шоковият бъбрек и ендокринната патология. Защитени са две кандидатски дисертации - на д-р Буркова и д-р Н. Колев. От 1974 до 1976 год. за ръководител на катедрата е избран проф. Ив. Горанов. Под негово ръководство се разгръща имуноморфологията и се създава лаборатория за имунологична диагностика. През тези две години са защитени и първите докторски дисертации от сътрудници на катедрата - на доц. Кр. Берчев, доц. П. Узунов, доц. Ив. Вълков, а така също и 7 кандидатски дисертации. Утвърждава се и се разширява научния и учебния сектор, въвежда се планов текущ контрол в студентското обучение. От 1976 до 1979 год. ръководител на катедрата е проф. С. Сивчев. Докторска дисертация защитава доц. Р. Таков, защитени са и 7 кандидатски дисертации. От 1979 до 1986 год. ръководител на катедрата е проф. М Златева. Проф. Златева работи в областта на сърдечно-съдовата и професионалната патология. Под нейно ръководство са защитени 8 кандидатски дисертации. От 1986 до 1994 год. ръководител на катедрата е проф. Ив. Вълков, а до средата на 2008 г. катедрата се ръководи от проф. Ив. Михайлов. От създаването на катедрата до настоящия момент от нея са израснали няколко стотин патологоанатоми, които работят в София и страната. Много от тях се хабилитираха и някои оглавяват патологоанатомичните служби в научните медицински институти, отделения и кабинети в окръжните и градските болници. От кадри на катедрата бяха оглавени и организирани новосъздадените катедри по патологоанатомия в гр. Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора. › Диагностична дейност Диагностичната дейност в Катедрата се извършва в условията на оптимално натоварване на наличната апаратура и със съвременни диагностични методики, включващи цитологични и рутинни хистологични изследвания, хистохимични и имунохистохимични изследвания, електронна микроскопия. 1. В Катедрата се осъществява в пълен обем диагностика на: - онкологично болните; - заболяванията на стомашно-чревния тракт; - заболявания на лимфопоетичната система; - ендокринните заболявания; - бъбречните заболявания; - заболяванията на черния дроб и панкреаса; - сърдечно-съдовите заболявания и системните заболявания на съединителната тъкан; - неврологични заболявания; - заболяванията на мъжката полова система; - заболяванията на женската полова система, вкл. патология на бременността, раждане на новороденото и мн.други. 2. Биопсичният контрол играе определена роля при окончателната диагноза и проследяване ефекта от лечението на редица болестни процеси. 3. Морфологичната диагноза e единственият метод, решаващ въпросите за лечението и прогнозата на онкологично болните. 4. Чрез спешната интраоператична диагностика в много случаи се определя ОБЕМА на хирургическата интервенция. 5. Чрез морфологичната диагностика на преканцерозите се извършва профилактика на онкологично-рисковите болни. 6. НЯМА ОРГАН, КОЙТО ДА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗСЛЕДВА БИОПСИЧНО И ЧРЕЗ МОРФОЛОГИЧНА ДИАГНОЗА ДА НЕ СЕ РЕШИ ОКОНЧАТЕЛНО СЪЩНОСТТА НА БОЛЕСТНИЯ ПРОЦЕС. 7. Морфологично обоснованата диагноза е най-обективният критерий за анализ на причините за забояемост и смъртност на населението. 8. Морфологичната диагноза единствена дава възможност за оценка на точността на клиничната диагноза, а в много случаи и на ефекта от проведеното лечение. По този начин морфологичната диагноза дава най-точна представа не само за еволюцията на дадено заболяване, но и за състоянието му в определен момент. 9. Възможностите за клинико-морфологични съпоставки и огромната полза от тях както за клиницисти, така и за патолози са основна причина Катедрата по обща и клинична патология да бъде инициатор и организатор на редовни клинико-биопсични и клинико-анатомични срещи. 10. Използуването на унифицирани методики И диагностични критерии, възприети и в най-напредналите страни позволява сравнимост на резултатите от диагностичната дейност в Катедрата по обща и клинична патология с тези на сходни структури от страни в Европа и Света. › Преподавателска дейност 1. В Катедрата се провежда пълен курс на обучение по обща и клинична патология на студентите медици, стоматолози и фармацевти 2. В Катедрата се провежда обучението на студентите от медицинските колеж. 3. Катедрата по обща и клинична патология е единствената база за следдипломно обучение по патология за патолози и съдебни лекари чрез: - Основен курс; - Профилирани и специализирани курсове; - Индивидуално обучение. 4. Единствено в Катедрата по обща и клинична патология се провеждат колоквиуми и се полага изпит за специалност. 5. В Катедрата по обща и клинична патология се провежда едномесечно обучение на специализантите по вътрешни болести. 6. Катедрата по обща и клинична патология е единственото звено звено в София, което организира и всяка седмица провежда диагностични семинари за патолози от града и страната. » Ръководител Доц. Светлана Христова, тел. 9230/839 » Уебсайт |