Катедрата по патологична анатомия при Софийския медицински факултет е създадена от проф. Сергей Абрамов като Институт през 1921 год. От 1921 до 1925 год. проф. Абрамов е първият директор на Института. Той написва и първият учебник "Патологични процеси". Въвежда микробиологичното изследване в ежедневната работа и създава музей за макроскопски препарати. От 1925 до 1931 год. директор на патологоанатомичния институт е проф. Д. Крилов. През този период обучението по патологична анатомия се провежда в III и IV курс. През 1935 год. проф. Ан. Клисуров става директор на Института по патологична анатомия. По това време са въведени т.н. седмични срещи с клиницистите. През 1946 год. за ръководител на катедрата бива избран проф. Б. Кърджиев, който остава неин ръководител до 1965 год.

За този 20 годишен период се увеличава учебната дейност на катедрата. Подобряват се учебните планове за оптимална подготовка по патологична анатомия - започва провеждането на системен лекционен курс по обща и специална патологоанатомия, практически упражнения по хистопатология, органна диагностика и секционна техника. Написан е и неколкократно е преиздаван учебник по обща патология за студенти медици от проф. Б. Кърджиев, Проданов и Г. Михайлов. Научната работа получава нов тласък в този период. Проф. Б. Кърджиев работи главно в областта на онкопатологията, прозоплазията на маточната лигавица и гигантоклетъчния епулис. През този период в катедрата са защитени 5 кандидатски дисертации.

През 1965 год. ръководител на катедрата става проф. Г. Михайлов. През тези години се преработват учебните планове и програми. От 1969 год. е въведено обучение по патология и за студенти фармацевти. Проф. Михайлов работи усилено в областта на сърдечно-съдовите заболявания, инфекциозната патология и болестите на детската възраст и новороденото. Под негово ръководство и съдействие в катедрата са създадени първите профилирани лаборатории - по ендемична нефропатия, по специални оцветявания, експериментална онкология, лаборатория по цитология, по костна патология, по белодробна патология. През същия период в тези лаборатории са защитени 4 кандидатски дисертации. Тогава започва и функционирането на студентския научен кръжок с ръководител първоначално проф. Г. Михайлов, а по-късно проф. С. Сивчев.

През 1972 год. е създадена Медицинска академия. През тази година се извършва и интеграцията на катедрата по патологична анатомия при ВМИ - София с тази в ИСУЛ. Катедрата по патологична анатомия в ИСУЛ е създадена през 1951 год. от проф. Ив. Горанов. Основни научни направления през този период са хистохимията, хистоауторадиографията, имуноморфологията, бъбречната патоло-гия, провеждате се научни разработки в областта на тератологията, енцефалитите, шоковият бъбрек и ендокринната патология. Защитени са две кандидатски дисертации - на д-р Буркова и д-р Н. Колев.

От 1974 до 1976 год. за ръководител на катедрата е избран проф. Ив. Горанов. Под негово ръководство се разгръща имуноморфологията и се създава лаборатория за имунологична диагностика. През тези две години са защитени и първите докторски дисертации от сътрудници на катедрата - на доц. Кр. Берчев, доц. П. Узунов, доц. Ив. Вълков, а така също и 7 кандидатски дисертации. Утвърждава се и се разширява научния и учебния сектор, въвежда се планов текущ контрол в студентското обучение.

От 1976 до 1979 год. ръководител на катедрата е проф. С. Сивчев. Докторска дисертация защитава доц. Р. Таков, защитени са и 7 кандидатски дисертации.

От 1979 до 1986 год. ръководител на катедрата е проф. М Златева. Проф. Златева работи в областта на сърдечно-съдовата и професионалната патология. Под нейно ръководство са защитени 8 кандидатски дисертации.

От 1986 до 1994 год. ръководител на катедрата е проф. Ив. Вълков, а до средата на 2008 г. катедрата се ръководи от проф. Ив. Михайлов.

От създаването на катедрата до настоящия момент от нея са израснали няколко стотин патологоанатоми, които работят в София и страната. Много от тях се хабилитираха и някои оглавяват патологоанатомичните служби в научните медицински институти, отделения и кабинети в окръжните и градските болници. От кадри на катедрата бяха оглавени и организирани новосъздадените катедри по патологоанатомия в гр. Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора.

› Диагностична дейност

Диагностичната дейност в Катедрата се извършва в условията на оптимално натоварване на наличната апаратура и със съвременни диагностични методики, включващи цитологични и рутинни хистологични изследвания, хистохимични и имунохистохимични изследвания, електронна микроскопия.

1. В Катедрата се осъществява в пълен обем диагностика на:
- онкологично болните;
- заболяванията на стомашно-чревния тракт;
- заболявания на лимфопоетичната система;
- ендокринните заболявания;
- бъбречните заболявания;
- заболяванията на черния дроб и панкреаса;
- сърдечно-съдовите заболявания и системните заболявания на съединителната тъкан;
- неврологични заболявания;
- заболяванията на мъжката полова система;
- заболяванията на женската полова система, вкл. патология на бременността, раждане на новороденото и мн.други.

2. Биопсичният контрол играе определена роля при окончателната диагноза и проследяване ефекта от лечението на редица болестни процеси.

3. Морфологичната диагноза e единственият метод, решаващ въпросите за лечението и прогнозата на онкологично болните.

4. Чрез спешната интраоператична диагностика в много случаи се определя ОБЕМА на хирургическата интервенция.

5. Чрез морфологичната диагностика на преканцерозите се извършва профилактика на онкологично-рисковите болни.

6. НЯМА ОРГАН, КОЙТО ДА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗСЛЕДВА БИОПСИЧНО И ЧРЕЗ МОРФОЛОГИЧНА ДИАГНОЗА ДА НЕ СЕ РЕШИ ОКОНЧАТЕЛНО СЪЩНОСТТА НА БОЛЕСТНИЯ ПРОЦЕС.

7. Морфологично обоснованата диагноза е най-обективният критерий за анализ на причините за забояемост и смъртност на населението.

8. Морфологичната диагноза единствена дава възможност за оценка на точността на клиничната диагноза, а в много случаи и на ефекта от проведеното лечение. По този начин морфологичната диагноза дава най-точна представа не само за еволюцията на дадено заболяване, но и за състоянието му в определен момент.

9. Възможностите за клинико-морфологични съпоставки и огромната полза от тях както за клиницисти, така и за патолози са основна причина Катедрата по обща и клинична патология да бъде инициатор и организатор на редовни клинико-биопсични и клинико-анатомични срещи.

10. Използуването на унифицирани методики И диагностични критерии, възприети и в най-напредналите страни позволява сравнимост на резултатите от диагностичната дейност в Катедрата по обща и клинична патология с тези на сходни структури от страни в Европа и Света.

› Преподавателска дейност

1. В Катедрата се провежда пълен курс на обучение по обща и клинична патология на студентите медици, стоматолози и фармацевти

2. В Катедрата се провежда обучението на студентите от медицинските колеж.

3. Катедрата по обща и клинична патология е единствената база за следдипломно обучение по патология за патолози и съдебни лекари чрез: - Основен курс; - Профилирани и специализирани курсове; - Индивидуално обучение.

4. Единствено в Катедрата по обща и клинична патология се провеждат колоквиуми и се полага изпит за специалност.

5. В Катедрата по обща и клинична патология се провежда едномесечно обучение на специализантите по вътрешни болести.

6. Катедрата по обща и клинична патология е единственото звено звено в София, което организира и всяка седмица провежда диагностични семинари за патолози от града и страната.

» Изпитна хистосбирка за студенти медици III курс по Обща патология!