Menu Content/Inhalt
Начало arrow Катедри arrow Неврология
Неврология
1. Медицински факултет
ImageКатедрата по нервни и душевни болести се основава на 1.07.1922 г. с назначаването на двамата руски професори – Алексей Ерастович Янишевски за директор на неврологичната университетска клиника и проф. Николай Михайлович Попов за директор на психиатричната клиника и за ръководител на катедрата.

През 1972 г., когато се създава Медицинска академия, Катедрата по неврология включва и неврологичните клиники на ИСУЛ и на Института по неврология и психиатрия и заедно с катедрите по психиатрия и неврохирургия образуват Център по неврология, психиатрия и неврохирургия /ЦНПН/. Той се преименува по-късно в Научен институт /НИНПН/. През 1982 г. е създадена детска неврологична клиника към катедрата. С разформироването на Медицинска академия през 1992 г. клиниките на катедрата преминават към университетските болници – ДУБ Александровска, ДУБ “Царица Йоанна”, ДУБ “Свети Наум”, които през 2002 г. са преименувани в МБАЛ.

Нервната система на човека е важна съставна част от цялостната му соматика, като регулира функциите на всички органи и системи. Мозъкът е структурата, която осъществява сензорната и моторната преработка на информацията и е свързана с психичния живот на човека. Следователно дефектното функциониране на нервната система води до нарушения както на сетивните функци и двигателната активност, така и на висцерално- вегетативните или психичните регулации.

Всеки лекар се сблъсква в ежедневната си практика с разнообразни болкови и други сетивни синдроми – периферни, централни или автономни; с различни двигателни нарушения – периферни и централни парези, координационни разстройства и тонусови промени; с мозъчно-съдови смущения и инсулти, с разнообразни припадъчни състояния, със или без загуба на съзнание и конвулсии, както и с други неврологични дисфункции. Ето защо студентът по медицина трябва да овладее прийомите на рутинното неврологично изследване /неврологичния статус/, които ще му позволят да открива патологичните неврологични симптоми и синдроми и чрез тях да оценява какви структури на нервната система са увредени и каква е локализацията на болестния процес /топична диагноза/. Студентът ще трябва също да научи характерните клинични прояви на най-честите неврологични заболявания -и синдроми – невралгии, невропатии, радикулопатии, мозъчни инсулти, невроинфекции, множествена склероза, епилепсия, главоболие, паркинсонова болест, деменции, мозъчни тумори, остри и късни прояви при травми на неервната система, неврологични усложнения при соматични заболявания и др.

Получаването на основните познания върху общата и клиничната неврология ще даде възможгност на завършилия медицинското си образование лекар да диагностицира неврологичните нарушения и да има адекватно терапевтично поведение относно елементарните нервни дисфункции, с които се среща всеки лекар, а също така при сложните случаи да се ориентира за необходимите специализирани медицински консултации и инструментални и лабораторни изследвания.

Катедрата по неврология в последните десетилетия разполага с голям научно-преподавателски състав и осъществява преподаване на студенти по медицина, стоматология и фармация, провежда следдипломно обучение на специализиращи неврология и обща медицина, организира основни и голям брой тематични курсове по актуални проблеми на неврологичната практика. В клиниките и специализираните лаборатории на катедрата се обучават ежегодно голям брой невролози от цялата страна. В университетските клиники на катедрата се диагностицират и лекуват болни с диагностични и терапевтични проблеми от цялата страна. Големият научен потенциал на Катедрата позволява разработването на научни теми и проекти с национално и международно значение.

» Ръководител
Проф. д-р Лъчезар Трайков, тел. 9230/673
» Уебсайт


 
designed by www.madeyourweb.com