Преподаването по биохимия в Медицинския Факултет започва през 1921 г. от проф. Анатолий Медведев под името “физиологична химия” към Катедрата по физиология и физиологична химия. След него преподаването се води от проф. В. Завялов, а по-късно лекции са четени от проф. Ас. Златаров, доц. Е. Николов и проф. Ал. Спасов. През 1946 г. за доцент по физиологична химия е избран д-р Борис Койчев /1909-1982г./, а от 1947 г. Катедрата по биохимия е отделена като самостоятелна. През 1958 г. д-р Б. Койчев е избран за редовен професор и ръководител на Катедрата до 1967г. От 1967 г. до 1970 г. ръководител на Катедрата е проф. Ал. Спасов, а от 1970 г. до 1972 г. е проф. Т Николов.

През 1972 г. с формирането на Медицинска Академия двете Катедри по медицинса химия и по биохимия се сливат в Катедра по химия и биохимия с ръководител проф. Досю Бакалов. Ръководители на Катедрата по химия и биохимия след него са : проф. Здр. Кемилева /1974-1975/; проф. Е. Гачев /1975-1977/; проф. Др. Цонев /1977-1986/; проф. д-р Сираков /1987-1999/, проф. д-р В. Митев от 1999 г. до сега. Със създаването на Научния Медико-биологичен институт /НМБИ/ през 1976 г. Катедрата преминава на подчинение към него.

От 1947 г. Катедрата се помещава на бул. “П. Славейков”. През 1971 г. Катедрата се премества в новопостроената сграда на ул. Здраве” № 2. До обединяването на катедрите съществуват направления в научната проблематика, а след обединяването се оформят две секции: “Химия” и “Биохимия”...

Секция “Биохимия” с 2 лаборатории:
1) Лаборатория по kлетъчна сигнализация с ръководител проф. В Митев. Към нея е създадена и оборудвана секция “Пептиден синтез”.
2) Лаборатория по методика на обучение и контрол върху качеството на обучение по биохимия с ръководител доц. Ганка Косекова.
   
Студентският кръжок е създаден още с основаването на Катедрата по биохимия.

През 1978 г. Катедрата организира Конференция за млади научни работници на тема “Биохимия на клетъчните структури” с международно участие. В секциите се провеждат курсове по теоретични основи на медицинска химия и обща биохимия само през 1981 и 1982 г. В Катедрата са защитени 38 дисертации. Специализации на сътрудниците на Катедрата са проведени в Англия, Швейцария, Полша, СССР, ГДР, ЧСР, САЩ, Франция, Израел, Белгия, ФРГ и др. В Катедрата са внедрени 6 изобретения и 10 рационализации; методика за синтез на протеини in vitro /проф. Е. Ангелов/ и методи за изследване на хемоглобинопатии /доц. Л. Дамянова/.
  
Към секцията по биохимия се четат: редовен курс по биохимия за медици и стоматолози и биохимия с клинична химия за фармацевти, биохимия на човека – курс за студенти биолози, факултативен курс по патобиохимия и молекулна патология, редовен курс на английски език по биохимия за медици.
   
С постановление № 197 от 07.10.1991 г. на МС се закрива НМБИ. Катедрата преминава на подчинение към Предклиничен Университетски Център /ПУЦ/ на Медицинския Факултет при МУ – София.

Ръководители на секция “Биохимия”: проф. Кирана Данчева (1972-1975); проф. Емануил Гачев (1975-1977); проф. Кирана Данчева (1977-1993).

Най-съществени научни постижения в областта на биохимията са:
1. Работите на проф. Б. Койчев върху дифузионния коефициент на белтъчните фракции в серума.
2. Работите на проф. А. Хаджиолов върху измененията на нуклеиновите киселини при канцерогенеза.
3. Изследванията на Г. Саев и К. Марков за стимулиращия ефект на пеницилина върху пиницилин-резистентни стафилококи. 4. Научни приноси относно механизма на електоронния транспорт в последния елемент на дихателната верига – проф К. Данчева.
5. Работите върху двете електронпренасящи вериги в ендоплазмените мембрани – проф. Е. Ангелов.
6. Рецепторни механизми за пептидни хормони и биологичноактивни пептиди, механизъм на инсулиновото действие в млечната жлеза, механизъм на металния транспорт от кръвта в млякото и др. – проф. Л. Сираков.
7. Взаимодействие на различни трансдукционни системи в молекулните механизми на пролиферация в човешки кератиноцити, фибробласти и др. клетки. Механизъм на действие на пролактина – проф. В. Митев.
 
Катедрата има определен принос в развитието на сродните катедри в други вузове в страната с организирането на преподаване на теми и подгатвяне на кадри за тяхното развитие. През последните 4 години в секция Биохимия бяха извършени основни ремонтни работи. Секцията бе оборудвана с най-съвременна апаратура и дава възможност за развитие на научна дейност на високо ниво. В Лабораторията по клетъчна сигнализация с ръководител проф. Митев са защитили или работят в момента 10 редовни/свободни докторанти. Доц. Ганев е бил/е консултант на 4 докторанта. Проф. Митев е бил консултант на 3 френски докторанта и 1 дисертация за научната степен “доктор на науките”. Научният обмен в последните 4 години е особено интензивен. Лабораторията по молекулна генетика подържа контакти с Мичиганския университет-САЩ. Лабораторията по клетъчна сигнализация работи от години с Лабораторията по молекулна и клетъчна биология, ИНРА, Жуи ан Жозас – Франция и университета в град Намюр-Белгия. От 2-3 години Лабораторията по клетъчна сигнализация установи контакти и работи с лаборатории в университета Монпелие - Франция и часни институции в Швейцария и Шотландия. Младите научни работници към секция Биохимия са били или са в момента в страни като САЩ, Франция, Белгия, Англия, Италия по различни научни програми. Защитилите докторанти специализират в страни като САЩ и Германия. Докторантката от Лабораторията по клетъчна сигнализация Мария Праскова спечели стипендия и в момента е на специализация в най-елитния университет в света – Харвардският. Научните разработки в секция Биохимия са международно признати. Работите на проф. Митев са цитирани над 200 пъти в международни и български списания.
  
Web-базирано проблемно-ориентирано обучение по биохимия е реализирано като пионерен и моделен експеримент за МУ-София в конкурсни проекти с ръководител Проф. Г. Косекова (http://biochemistry.orbitel.bg) . Реализираната РНР-базирана система за създаване и ползване на Web-базирани мултимедийни курсове е основа за създаване на унивеpситетски портал за дистанционно обучение.
  
Хабилитирани преподаватели в секция биохимия на катедрата по химия и биохимия
Проф. Ваньо Митев, дбн, ръководител на катедрата
Доц. Върбан Ганев, дмн
Проф. Ганка Косекова, дпн

Асистенти
Гл. адм. ас. Алексей Алексеев, дб
Гл. ас. Емануил Панов
Гл. ас. Светослав Кръстев
Гл. ас. д-р Елевтерия Димитрова, дб
Гл. ас. д-р Ана Манева, дб
Гл. ас. д-р Дарена Златева, дм
Ас. Петя Иванова
Ас. М. Нейчев
Ас. Крум Христов

Преподаването по химия за студенти медици започва през 1918 г. със създаването на Медицински факултет към Софийския университет. Първоначално (1918-1922 г.) лекции по неорганична и аналитична химия се четат от проф. Захари Караогланов, а по органична химия – от проф. Пенчо Райков, двамата от Физико-математическия факултет. В периода 1922-1936 г. лекционният курс се води от проф. Асен Златаров (1885-1936 г.) с продължителност два семестъра по 5 часа седмично. Провеждат се и практически занятия по аналитична химия, препаративна неорганична и органична химия (4 часа седмично). Проф. Златаров, освен че изнася великолепните си лекции, ръководи и извършва заедно с асистентите си значителни научни изследвания в областта на химията и биохимията, храненето, ензимните процеси и много други. След неговата смърт известно време (до 1938 г.) сборният лекционен курс се води от катедрата по Органична химия на Физико-математическия факултет. През 1938 г. този курс се поема от д-р Александър Спасов (1905-1986 г.), редовен доцент при същата катедра. До 1947 г. създаденият от проф. Асен Златаров т.нар. Втори институт по органична химия, ръководен вече от доц. д-р Ал.Спасов, провежда обучението по химия на студентите медици и стоматолози.
  
През 1947г. към Медицинския факултет се създава самостоятелна катедра по Химия за медици ( Медицинска химия). След успешен конкурс за редовен професор и ръководител на катедрата е назначен проф. д-р Ал. Спасов, който от 1961 г. е член-кореспондент на БАН, а през 1977г. става първият носител на наградата “Проф.д-р Ас.Златаров” за химични и биологични науки. Проф. Ал.Спасов ръководи катедрата до пенсионирането си през 1971 г. Под неговото ръководство и с активната му научна дейност катедрата се превръща в център за важни изследвания в областта на органичния синтез – на биологичноактивни вещества, на хетероциклични съединения и лекарствени средства, стереохимия и др. Възпитаници на катедрата и сътрудници на проф. Ал.Спасов са известни наши учени и преподаватели: акад. Б.Куртев, чл.-кор. Д.Еленков, проф.Н.Тютюлков, проф. Ст.Робев, акад. Евг.Головински, проф. М.Генчев, проф. Ив.Пожарлиев, проф. Ал. Алексиев, проф. З.Райков, доц.Б.Чемишев, ст.н.с. Хозе Канети, доц. Н.Христова, доц.д-р М.Иванова. Проф. Спасов модернизира и задълбочава лекционния курс като въвежда лекции по физикохимия, съвременна органична химия и др.
  
От създаването на катедрата през 1918 г. до днес в нея преподават следните професори и доценти: проф. З.Караогланов – неорганична химия, проф. П.Райков – органична химия (1918-1922 г.); проф. Ас.Златаров (1922-1936г.); проф. Д.Иванов (1936-1938 г.); доц. Ал.Спасов (1938-1947 г.); проф. Ал.Спасов – ръководител на създадената катедра по Медицинска химия (1947 – 1971 г.); проф. Д.Бакалов – след обединяването на катедрата по Химия с катедрата по Биохимия през 1972г. остава ръководител на катедрата по Химия и биохимия (1971 – 1975 г.).
  
Обединената катедра се състои от две секции. Ръководителите на секция “Химия” са следните професори и доценти: доц.Д.Благоев (1975 – 1977 г.); проф. Д.Цонев – ръководител и на катедрата (1977 – 1986 г.); доц. Л.Дамянова (1986-1992 г.); доц. Н.Христова (1992-1996 г.); доц. М.Иванова (2001 – досега).
   
До 1970 г. катедрата по Химия се помещава на ул.”Дунав” №2 и разполага с аудитория, две студентски лаборатории, една научна лаборатория и четири кабинета. От 1971 г. е на ул.”Здраве” №2, в сградата на НМБИ. Секция “Химия” има 4 студентски лаборатории, 1 препараториум, две научни лаборатории, 10 кабинета, склад за химикали.
  
Кадрови състав на катедрата по химия:
До 1947г. – проф. Ал.Спасов и трима асистенти: Ив.Иванов, Б.Куртев и М.Генчев.
1947 г. – асистенти: Д.Еленков, Н.Тютюлков, Д.Бакалов, М.Атанасова, Б.Панайотова (1953 г.), Е.Головински.
1961 г. – доц. Д.Бакалов и асистенти: Б.Чемишев, М.Атанасова.
1965-71 г. – проф. Д.Бакалов с асистенти: М.Иванова, Н.Христова, Ив.Мицев, А.Алексиев(1969г.) и Ч.Палашев(1971г.)
1974 г. – доц. Д.Благоев, същите асистенти и Ив.Иванов (1976 г.) и М.Николов (1976 г.).
1977 г. – проф. Д.Цонев, доц. Л.Дамянова и същите асистенти
1979 г. – доц. Л.Дамянова и М.Василева, К.Найденов, Зл.Костадинова.
1981 г. - доц. Б. Панайотова, Ц. Цанова и М. Матова (1988 г.)
1990 г. – проф.Ст.Робев, Р.Томова 1991 г. – доц. Н.Христова 1993 г. – доц. М.Иванова, Ст.Петров (1996 г.)
1998 г. – доц. Б.Михов
2002 г. – доц. Ив.Иванов
  
До обединяването на катедрите по Химия и по Биохимия съществуват само направления в научната проблематика без щатно оформени единици. За Химията това са: Органичен синтез и структурни изследвания – проф. Ал.Спасов. Бъбречни конкременти – проф. Д.Бакалов. Имобилизирани ензими – доц. Б.Благоев. След обединението през 1972 г. на двете катедри в обща катедра “Химия и биохимия” се оформят две секции "Химия" и "Биохимия".
  
Секция “Химия” с две лаборатории:
1) Ензимология и белтъчен анализ;
2) Синтез и анализ на биологичноактивни вещества.

През 1986–1988 г. е основан студентски кръжок по хемоглобинопатии под ръководството на доц. Л.Дамянова. През 1995 г. се въвеждат компютърни програми за обучение по химия в практическите занятия на студентите медици от гл.ас. М.Матова и гл.ас. Ц.Цанова. Следдипломна квалификация: в секция “Химия” се провеждат курсове по Теоретични основи на Медицинската химия.
  
Най-съществени постижения в областта на химията:
1. Изследванията на проф. Ал.Спасов с органомагнезиеви съединения – основа на известните в литературата “Реактиви на Иванов” и “Реакция на Иванов”.
2. Изследванията на проф. Ал.Спасов върху синтеза и свойствата на хетероциклени съединения, за които получава наградата “Проф. Ас.Златаров” през 1977г.
3. Изследванията на проф. Ал.Спасов в областта на стереохимията на ароматните бис-фенилхидразони, за които получава Димитровска награда през 1984 г.
4. Откритата от проф. Ст.Робев нова реакция – т.нар. “Прегрупировка на Робев”, цитирана в много монографии.
5. Методики за диагностика на аномални хемоглобини чрез електрофореза и изоелектрофокусиране – доц. Л.Дамянова.
6. Внедрен препарат “Фармалит”за лечение и профилактика на уратна и смесена литиаза – доц. д-р М.Иванова; М.Понева.
7. Внедрен в стоматологичната практика препарат “Хелатекс” за химично разширяване на коренови канали – доц. Б.Панайотова; гл.ас. д-р М.Николов.
  
В секция “Химия” са защитени 3 дисертации за присъждане степен ”доктор на науките” и 9 дисертации за присъждане степен “доктор”.
 
Цитати: Проф. Б.Уудуарт (лауреат на Нобелова награда) цитира публикациите на проф. Ал.Спасов върху ароматните фенилозазони и ги нарича “изключителни експериментални изследвания”. “Прегрупировката на Ст.Робев” е цитирана в монографията S.Patai, Chemistry of the C=N bond, 1970, Interscience Publishers.
  
Внедрени методи: Доц. Л.Дамянова – методи за изследване на хемоглобинопатии. Доц. д-р М.Иванова – методи за анализ на бъбречни конкременти.
   
Лекционни курсове: Редовен курс по химия за медици и стоматолози от: проф. Д.Цонев; доц. Л.Дамянова; доц. Б.Панайотова; проф. Ст.Робев; доц. М.Иванова; доц. Б.Михов; доц. Ив.Иванов.