1. Медицински факултет

Катедрата по физиология е основана почти веднага с откриването на Медицинския факултет, но в началото тя има по-разширен обем на дейност и се нарича Катедра по физиология и физиологична химия. Първият директор на катедрата е руският емигрант - проф. Василий Завялов, биохимик, ученик на Данилевски. По това време в катедрата преподават още двама изявени учени от Русия - видният биохимик проф. Медведев и проф. Червеков - физиолог.

Съдбата дарява Катедрата по физиология с един блестящ учен, оставил трайна следа в българската медицинска наука. Това е Димитър Ораховац. През 1928 г. той става неин ръководител. От 1931 г. като редовни асистенти в катедрата работят д-р Тошо Гоцев, който по-късно става редовен доцент, професор и ръководител на катедрата, и д-р Симеон Попов - сръчен експериментатор, който констроира онкоплетизмографа. През 1949 г. проф Ораховац е избран за академик по физиоология в БАН.

В началото на 60-те години в катедрата се оформят две научни направления: нервно-ендокринна регулация на хомеостазата (Н. Начев) и физиология на зрителния анализатор (А. Пенчев). След пенсионирането на проф. Т. Гоцев през 1965 г. катедрата се поема от новоизбрания редовен доцент Н. Начев. Под негово ръководство се създава направлението за изследване на централнонервната и вегетативна регулация на бъбречната функция, на постоянството на обема и състава на телесните течности. Постигат се и сериозни резултати в проучванията върху ролята на хипоталамуса в регулацията на еритропотиновия ефект, рениновата секреция, плазменото алдостероново и кортикостероново ниво. Провеждат се изследвания, които хвърлят мост към някои клинични проблеми - например относно ролята на нервната система за действието на диуретиците (Б. Пирьова, О. Икономов, Р. Гърчев). В изследователската работа на секцията по невроендокринна регулация на хомеостазата последователно се включват асистентите Д. Димитров, Н. Цанева, Т. Аврамова, Н. Белова, Е. Кабакчиева, И. Мунтян, Д. Михов, И. Василева, Р. Милева, С. Михайлов. Ю. Няголов, В. Тодоров.

В края на 80-те години на миналия век секцията по водно-солева обмяна насочва усилията си към изследване на един модерен въпрос за ролята на новооткритите атриален натриуретичен пептид, ендотелин и азотен оксид в регулацията на бъбречната функция, както и изучаване на участието им като невропептиди в общия централнонервен контрол на водно-солевата обмяна и сърдечно-съдовата система.

А. Пенчев поставя основите на две лаборатории - психофизиологична и електрофизиологична. За създаването на неврофизиологичната лаборатория и за развитието на изследователската работа в нея през почти три десетилетия заедно с А. Пенчев има заслуги и С. Белчева.

През периода 1981-1988 г. катедрата се ръководи от доц. Антон Пенчев, от 1988 до 1995 - от проф. Пирьова, от 1995 досега от проф. Логофетов и проф. Гърчев.

През последните години в  Катедрата по физиология са направени нововъведения в редица раздели на учебната работа. Катедрата издава протоколна тетрадка, която се актуализира на 2-3 години. В написването и редактирането на тетрадката участват хабилитирани преподаватели и главни асистени, оговарящи за съответните размери.


» За контакти
› Адрес: ул. "Здраве" 2, 1431
› Тлефон: (+359 2) 91 72 626
› Ръководител: Проф. Д-р Радослав Гърчев, д.м.н.
› Уебсайт