Menu Content/Inhalt
Начало arrow Инфо
Инфо
ImageНазванието на институцията "Медицински факултет" е в съответствие с изискванията на чл.87 ал.1 от Закона за висшето образование. Медицинският факултет подготвя възпитаници по две специалности: Медицина и Медицинска рехабилитация и ерготерапия. Обучението по медицина засега продължава 6 години, с перспектива да бъде удължено до 6 ½ или 7 години, с оглед да бъде синхронизирано с практиката в повечето европейски страни. Приключилите успешно получават Диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен Магистър. Обучението по Медицинска рехабилитация и ерготерапия е с продължителност 4 години. Завършилите придобиват образователно-квалификационна степен Бакалавър. Факултетът ползва всички права на академичната автономия. Академичната свобода в неговото функциониране се изразява в свобода на преподаването, провеждането на научни изследвания, творчески изяви на преподаватели и студенти. В структурата на Медицинския факултет влизат 45 самостоятелни катедри и клинични центрове. Катедрите по клиничните дисциплини ползват като база за образователния процес 13 университетски болници. Всред тях най-големи са "Александровска", "Царица Йоанна", "Майчин дом", "Св.Иван Рилски". Всички специалности, по които се провежда обучение, са акредитирани от НАОА.

От 2005/06 год. е въведена кредитна система за оценяване в изпълнение Наредба №21/30.09.2004 г. Ръководството на Медицинския факултет стимулира участието на студентите в научно-изследователска работа. Присъждат се кредити и за участия на студенти в научни проекти, научни конгреси и конференции, както и за публикации в български и чуждестранни списания. От уч. 2005/06 год. Дипломите на завършилите Медицински факултет са изцяло подчинени на изискванията за присъждане на кредити и се издава Европейско дипломно приложение. През уч. 2005/06 г е сформирана постоянно действаща експертна комисия по преструктуриране на учебните програми и поддържане качеството на учебния процес в МФ, като се извършва поетапно преработване и оптимизиране.
Image Законът за създаване на Медицински факултет към Софийския университет е приет от 17-ото Народно събрание на 10 Ноември 1917 г. С постановление № 21 на цар Фердинанд то влиза в сила и е записано в правителствената Бяла книга на 22.11.1917г.

Законопроектът е внесен от министър Пешев. В своето обръщение към народните представители той казва: "Без съмнение, една от важните държавни задачи, които трябва да изпълним, е откриването на Медицински факултет към нашия Университет... Това, на първо място, е за нашата национална гордост и, по-важно, от чувството за достойнство на нашата страна, поела по пътя на едно по-добро бъдеще. Това също е в резултат от необходимостта да положим основите на българската наука и в областта на медицината."

Първата лекция в Медицинския факултет е изнесена на 10 април 1918 г. Лекцията на тема от областта на зоологията е прочетена от проф.Г.Шишков. На официалното откриване присъстват министърът на образованието и членове на Висшия медицински съвет.Втората, от областта на физиката, е изнесена от проф. Ал. Христов. Първият декан на Медицинския факултет, избран от Академичния съвет на Университета, е проф. Иван Кипров. Първите български професори – проф. Васил Моллов, проф. Стоян Киркович, проф. Парашкев Стоянов, проф. Стойко Петров, проф. Константин Пашев и проф. Атанас Теодоров - имат голям принос за утвърждаването на младия университетски факултет като авторитетно образователно и изследователско средище.

Първият Факултетен съвет е създаден през 1917 г.През същата година е открита и Библиотеката към Факултета; определени са правилата за нейната организация и функциониране.

През 1925 д-р Змияров и д-р П. Попхристов започват да издават "Premedicus".- едно от първите в света списания за студенти по медицина. 

През 1929 г.и през 1930 г. Медицинският факултет за пръв път присъжда титлата Doctor Honoris Cause на д-р Муленс и д-р Марин Русев.

С течение на времето се оформят българските научни медицински школи, ръководени от изтъкнати учени, които имат международен авторитет. Техните имена внушават респект и днес в българската медицинска общност, в културните среди. Сред тях са проф. Методи Попов, Катедра по биология, проф. Владимир Марков, Катедра по микробиология, проф. Асен Хаджиолов, Катедра по хистология и ембриология, проф. Васил Моллов, Катедра по вътрешни болести, проф. Стоян Киркович, Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, проф. Владимир Алексиев, Катедра по вътрешни болести, проф. Константин Пашев, Катедра по офталмология, проф. Богомил Берон, Катедра по дерматология и венерология, и проф. Стоян Белинов, Катедра по оториноларингология.

Някои от най-известните и престижни учени от Медицинския факултет са били избирани за ректори на Софийския държавен университет "Св.Климент Охридски": проф. Васил Моллов (1923-1924), проф. Владимир Алексиев(1926-1927), проф. Стоян Киркович (1930-1931), проф. Александър Станишев (1938-1939).
От 1933 г. до 1945 г. дипломите на завършилите образованието си в Медицинския факултет и положените от тях изпити са били валидни в цяла Европа.

Приетата през 1946 г. поправка в Закона за висшето образование увеличава броя на катедрите от 12 на 31.

През 1950г. Медицински факултет се отделя от Софийския университет и става самостоятелна институция. С Указ №246 на Президиума на Народното събрание е създадена Медицинска академия. За неин ръководител е назначен проф. Марко Марков. През 1950 г.се създава и Институтът за усъвършенстване и специализация на лекарите.

През 1954 г. Медицинска академия се преобразува във Висш медицински институт.

В началото на 70-те години се извършва една от най-големите реорганизации във висшите училища по медицина: през април 1972 г. с указ на Държавния съвет се възстановява Медицинската академия. когато се възстановява МА. В състава й се включват висшите медицински институти в София, Пловдив, Варна, а по-късно - в Плевен и Ст.Загора. Новата Медицинска академия е създадена с указ 921 на Държавния съвет от 30 април 1972. Към края на 1975 г. в нея работят 4168 преподаватели, а броят на студентите надхвърля 10 000.

През 1990 г. с Указ на Министерския съвет Медицинската академия като мегаструктура се закрива. Влизащите в състава й висши медицински институти стават самостоятелни висши учебни заведения. В столичния Висш медицински институт са възстановени факултетските структури - Медицински, Стоматологичен, Фармацевтичен факултет.

Въведени са нови форми на обучени, съобразени с практиките в страните на Европейския съюз, като модулното (циклично обучение). Разширяват се програмите за обмен на студенти и лектори. Българските студенти и техните преподаватели имат възможност да подобрят своята квалификация в най-добрите университети в Европа.

С решение на Тридесет и седмото Народно събрание от 21 май 1995 г. Висшият медицински институт в София се преименува в Медицински университет.чиито водещ факултет е Медицинският!

Взето от: Официалния сайт на МУ-София

Декан
Проф. Марин Маринов, д.м.н
Image
Тел. +359 2 852 70 39; +350 2 952 1046
E-mail: marinbmarinov@yahoo.com

Заместник декан по учебната дейност
Професор д-р Иван Митов, дмн

Заместник декан на чуждестранните студенти
Професор д-р Лъчезар Трайков, дмн

Заместник декан за следдипломно обучение
Доцент д-р Йорданка Узунова, дмн

Заместник декан по наука и международно сътрудничество
Професор д-р Кунчо Кунев, дмн
Факултетният съвет се избира от Общото събрание на Медицинския факултет с мандат 4 години. По-толямата част от промените и инициативите в областта на образователната, научноизследователската и други дейности се осъществяват според неговото решение! Съветът оценява целесъобразността на предложенията от катедрите за обявяване на щатни места за асистенти, доценти, професори, техния избор. Структурата му се определя съобразно клауза в Закона за висшето образование.

» Състав
Борис Серьожев Младенов, студент по медицина, 6-ти курс
Доцент д-р Боряна Николова Киперова, Катедра по вътрешни болести
Валерия Гришева Матеева, студент по медицина, 5-ти курс
Професор д-р Ваньо Иванов Митев, Катедра по химия и биохимия
Доцент д-р Васил Георгиев Хаджидеков, Катедра по образна диагностика
Доцент д-р Васил Димитров Димитров, Клиничен център по алергология
Васил Стоянов Мелников, студент по медицина, 6-ти курс
Професор д-р Венцеслав Асенов Бусарски, Катедра по неврохирургия
Професор д-р Виолета Маринова Димитрова, Катедра по обща и оперативна хирургия
Доцент д-р Вихра Крумова Миланова, Катедра по психиатрия
Чл. кор. професор д-р Владимир Атанасов Овчаров, Катедра по анатомия
Доцент д-р Владимир Николаевич Максимов, Клиничен център по белодробни болести
Доцент д-р Гриша Стефанов Матеев, Катедра по дерматология
Професор д-р Дамян Николов Дамянов, Клиничен център по гастроентерология
Диана Атанасова Папазова, студент по медицина, 6-ти курс
Доцент д-р Емил Влайков Воденичаров, Катедра по хигиена и екология
Д-р Живко Колев Сурчев, Главен асистент, Катедра по неврохирургия
Професор д-р Здравко Емилов Краев, Клиничен център по диализа
Професор д-р Иван Гергов Митов, Катедра по микробиология
Доцент д-р Илия Цветанов Ватев, Катедра по биология
Доцент д-р Йорданка Великова Узунова, Катедра по урология
Д-р Калина Николова Колева, докторант, Катедра по вътрешни болести
Професор д-р Камен Николаев Цачев, Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология
Професор д-р Константин Георгиев Чернев, Катедра по пропедевтика на вътрешните болести
Професор д-р Николай Кирилов Яръмов, Катедра по хирургия
Професор д-р Николай Константинов Цанков, Катедра по дерматология
Доцент д-р Николай Костадинов Виденов, Катедра по анатомия
Д-р Петя Николова Купенова, Главен асистент, Катедра по физиология
Д-р Пламен Радоев Попиванов, Главен асистент, Катедра по вътрешни болести
Професор д-р Радослав Александров Гърчев, Катедра по физиология
Д-р Райна Цветанова Гергова, Главен асистент, Катедра по микробиология
Професор д-р Сабина Захариева Захариева, Клиничен център по ендокринология
Професор д-р Тодор Карчев Кондузов, Катедра по УНГ-болести
Професор д-р Чавдар Крумов Славов, Катедра по урология
» Адрес
София 1431, Бул. Георги Софийски № 1 /
ул. "Здраве" №2
Тел. 02 952 10 46;
факс 02 952 03 37

От Централна гара
» трамваи: 1, 7 (спирка "Пенчо Славейков" - след НДК)
» автобус 74 - спира на Центъра по Хигиена

От Студентски град
» автобус: 94 (спирка бул. "Черни връх", после минавате зад НДК или правите връзка с А72)

» трамваи: 7,1
» тролеи: 2,8,9
» автобуси: 72,74,76,102,204,604

» Сектор за български студенти
» Сектор за чуждестранни студенти, аспиранти и специализанти
» Сектор "Курсове и индивидуално обучение"
» Сектор "Научна дейност и развитие на научните кадри"
» Кариерен център към Медицински университет - София

 
designed by www.madeyourweb.com