Страници: 1 [2] 3 4 ... 17 Разпечатай
Автор Тема: интересни ЦИТАТИ  (Прочетена 54834 пъти)
feichka
Капитан
****
Публикации: 297



« Отговор #15: 27 май 2012, 12:34:01 »

Susanna: I am a crazy girl. Seriously.
Tony: You''ve been in a hospital?
Susanna: Yes.
Tony: Do you see purple people? My friend, he saw purple people. And so the state came and took him away. He didn''t like that. Some time went by and, and he told ''em he didn''t see purple people no more.
Susanna: He got better.
...Tony: Nah, he still sees ''em.


Щом трябва да изгоря,по-добре да се хвърля в някой пожар,отколкото да се задуша от въглища.("Дамата с камелиите"-Александър Дюма син)


"Хората винаги обвиняват обстоятелствата - те са им виновни за всичко. Но аз не вярвам в обстоятелствата. На този свят преуспяват онези, които търсят нужните им обстоятелства, а ако не ги намерят, сами ги създават."


Не припознавай в мене чужди притежания.
Продавам собственост във бездушевни робства.
Заплащат ми. Във безсловесни предсказания
за нарцистично сбъднати господства.

Не ме изричай. Аз не мога да съм отговор
на риторични незададени въпроси.
Обичай ме. Не мога да съм договор.
Не ме купувай. Искам да ме просиш.
Активен
Jarhead
Новобранец
*
Публикации: 8



« Отговор #16: 01 юни 2012, 18:49:22 »

— А вие как разбрахте, че статията е моя? Тя е подписана с инициали.
   — Случайно, и то тия дни. От редактора; аз го познавам… Много ме заинтересува.
   — Аз разглеждах, доколкото си спомням, психологическото състояние на престъпника през цялото време на извършване на престъплението.
   — Да, и настоявате, че актът на извършване на престъплението се придружава винаги от болест. Много, много оригинално, но… мене всъщност не тази част от вашата статийка ме заинтересува, а една мисъл, прокарана накрая, която обаче вие за съжаление изразявате само с намек, неясно… С една дума, ако си спомняте, прави се известен намек, че имало на света някои такива лица, които могат… тоест не че могат, а имат пълно право да извършват всякакви безчинства и престъпления, и че за тях и закони не съществували.
   Расколников се усмихна на подчертаното и умишлено изопачаване на неговата мисъл.
   — Как? Какво? Право на престъпление? Но не защото го е „съсипала средата“? — някак дори уплашено се осведоми Разумихин.
   — Не, не, не точно затова — отговори Порфирий. — Цялата работа е там, че в неговата статия всички хора някак се делят на „обикновени“ и „необикновени“. Обикновените са длъжни да живеят в послушание и нямат право да престъпват закона защото те, видите ли, са обикновени. А необикновените имат право да вършат всякакви престъпления и всякак да нарушават закона поради това именно, че са необикновени. Така, струва ми се, сте го казали, ако не се лъжа?
   — Но как така! Не може да бъде — мърмореше Разумихин в недоумение.
   Расколников се усмихна пак. Той веднага разбра каква е работата и накъде се бие; помнеше статията си. Реши да отговори на предизвикателството.
   — Не съм го казал точно така — започна той просто и скромно. — Впрочем, признавам, вие почти вярно я изложихте, дори ако щете, съвсем вярно… (На него сякаш му беше приятно да се съгласи, че е съвсем вярно.) Разликата е единствено в това, че аз изобщо не твърдя необикновените хора непременно да трябва и да се длъжни да вършат непрекъснато всякакви безчинства, както вие казвате. Струва ми се дори, че такава статия не биха напечатали. Аз чисто и просто намекнах, че „необикновеният“ човек има право… тоест не официално право, а сам има право да разреши на своята съвест да прекрачи… през известни препятствия, и то само в случай, че осъществяването на неговата идея (понякога спасителна може би за цялото човечество) наложи това. Вие благоволихте да кажете, че статията ми е неясна; готов съм да ви я разясня, доколкото мога. Аз може би не греша, като предполагам, че вие, изглежда, тъкмо това искате; моля. Според мене, ако Кеплеровите и Нютоновите открития вследствие на някакви комбинации в никакъв случай не биха могли да станат достояние на хората, освен да се пожертва животът на едного, на десет, на сто и тъй нататък души, които пречат на това откритие или са застанали като препятствие на пътя му, то Нютон би имал право и дори би бил задължен… да отстрани тези десет или сто души, за да направи своите открития достояние на цялото човечество. От това впрочем съвсем не следва, че Нютон има право да убива, когато му хрумне, или да краде всеки ден на пазара. По-нататък, доколкото си спомням, аз говоря в статията си, че всички… е, например, да речем, законодатели и водачи на човечеството, като се започне от най-древните и се продължи с ликурговци, солоновци, мохамедовци, наполеоновци и тъй нататък, всички до един са били престъпници само с това вече, че установявайки нов закон, са нарушавали древния, свято спазван от обществото и наследен от бащите, и, разбира се, не са се спирали и пред кръв, ако кръвта (понякога съвсем невинно и доблестно пролята за древния закон) е можела да им помогне. За отбелязване е даже, че по-голямата част от тези благодетели и водачи на човечеството са проливали особено много кръв. С една дума, аз правя извода, че и всички не само велики, но поне малко излизащи извън границите на посредственото хора, тоест способни поне малко да кажат нещо ново, по силата на природата си са непременно престъпници — повече или по-малко, разбира се. Иначе им е трудно да излязат от границите, а да останат в тях те, разбира се, не могат да се съгласят пак поради природата си, а според мене дори са длъжни да не се съгласят. С една дума, виждате, че досега тук няма нищо особено ново. Това хиляди пъти е било писано и четено. А що се отнася до моето делене на хората на обикновени и необикновени, съгласен съм, че то е донякъде произволно, но аз не претендирам за точни цифри. Аз само вярвам в основната си мисъл. Тя се състои именно в това, че хората по закона на природата се разделят въобще на два вида: на низши (обикновени), тоест, така да се каже, на материал, който служи единствено за зараждане на себеподобни, и на хора в истинския смисъл на думата, тоест притежаващи дарбата или таланта да кажат в своята среда нова дума. Подразделенията тук, разбира се, са безкрайни, но отличителните черти на двата вида са доста резки: първият вид, тоест материалът, това са, общо казано, хора по природата си консервативни, почтителни, живеят в послушание и обичат да бъдат послушни. Според мене те са и длъжни да бъдат послушни, защото това е предназначението им и в това безспорно няма нищо унизително за тях. Всички от втория вид престъпват закона, те рушат или са склонни към това в зависимост от способностите си. Престъпленията на тези хора, разбира се, са относителни и най-различни; в повечето случаи те изискват, в най-различни форми, да се разруши настоящето в името на по-доброто. Но ако му е необходимо за своята идея да прекрачи дори и през труп, през кръв, той, вътре в себе си, по съвест, може според мене да си разреши да прекрачи през кръв — впрочем в зависимост от идеята и нейния размах — забележете това. Само в този смисъл говоря в моята статия за тяхното право на престъпление. (Спомнете си, нали започнахме от юридическия въпрос.) Впрочем няма за какво много да се тревожим: масата почти никога не им признава това право, убива ги и ги беси (повече или по-малко) и по този начин съвсем естествено изпълнява консервативното си предназначение, като при това обаче при следващите поколения същата тази маса поставя убитите на пиедестал и им се покланя (повече или по-малко). Първият вид винаги е господар на настоящето, вторият вид — господар на бъдещето. Първите запазват човечеството и го увеличават количествено; вторите движат света и го водят към целта. И едните, и другите имат съвсем еднакво право на съществуване. С една дума, според статията ми всички имат еднакво право и — vive la guerre eternelle* — до Новия Йерусалим, разбира се!
   [* Да живее вечната война (фр.)]
   — Значи, вие все пак вярвате в Новия Йерусалим?
   — Вярвам — твърдо отговори Расколников; казвайки това както и в продължение на цялата си дълга тирада, той гледаше в земята, избрал една точка на килима.
   — И-и-и в Бога ли вярвате? Извинете, че така любопитствам.
   — Вярвам — повтори Расколников и вдигна очи към Порфирий.
   — И-и във възкресението на Лазар ли вярвате?
   — В-вярвам. Защо питате всичко това?
   — В буквалния смисъл вярвате?
   — В буквалния.
   — Виж ти… така просто полюбопитствах. Извинете. Но позволете — връщам се към одевешното, — та нали тях невинаги ги убиват, някои, напротив…
   — Тържествуват приживе? О, да, някои постигат това приживе и тогава…
   — Самите те започват да убиват?
   — Ако е необходимо, и знаете ли, даже в повечето случаи. Изобщо забележката ви е остроумна.
   — Благодаря ви. Но кажете: как да различаваме тези необикновени от обикновените? С някакви знамения ли е придружено раждането им? Искам да кажа, че тук би трябвало да има по-голяма точност, тъй да се каже, по-голяма външна определеност; извинете, в мене говори естествената загриженост на практика и благонамерения човек, но не може ли да се въведат за целта специални дрехи например, или да се носи нещо, клеймо някакво, да речем? — Защото, съгласете се, ако стане бъркотия и някой от единия вид си въобрази, че принадлежи към другия вид и започне „да отстранява всички препятствия“, както вие твърде сполучливо се изразихте, тогава…
   — О, това се случва твърде често! Тази ваша забележка е дори още по-остроумна от предишната…
   — Благодаря ви…
   — Няма защо; но имайте предвид, че грешката е възможно само от страна на първия вид, тоест на „обикновените“ хора (както аз може би много несполучливо ги нарекох). Въпреки вродената им склонност към послушание по някаква игра на природата, която може да се случи дори с една крава, мнозина от тях обичат да си въобразяват, че са напредничави хора, „разрушители“, и да се натрапват да кажат „нова дума“, и то съвсем искрено. А действително новите те същевременно твърде често не забелязват и дори презират като изостанали и примитивно разсъждаващи хора. Но според мене в това не може да има сериозна опасност и вие наистина няма защо да се безпокоите, защото те никога не отиват далече. За увлечението им може, разбира се, от време на време да се понатупват, за да им се напомни къде им е мястото, но нищо повече; тук и изпълнител даже не е нужен: те сами ще се натупат, защото са много благонравни; някои си правят взаимно тази услуга, а други сами себе си… собственоръчно… Разни публични покаяния си налагат при това — излиза красиво и назидателно, с една дума, вие няма защо да се безпокоите… Съществува такъв закон.
   — Е, поне от тази страна вие донякъде ме успокоихте; но ето друга беда: кажете, моля ви се, много ли са тези хора, които имат право да колят другите, тоест „необикновените“? Аз, разбира се, съм готов да се покоря, но, съгласете се, все пак страшно е, ако бъдат много, нали?
   — О, не се безпокойте и за това — със същия тон продължи Расколников. — Изобщо хора с нова мисъл, дори съвсем малко способни да кажат поне нещо ново, се раждат необикновено малко, даже учудващо малко. Ясно е само едно, че редът на появяването на тези хора от всички тези видове и подразделения трябва да е определен твърде вярно и точно от някакъв закон на природата. Този закон, разбира се, сега е неизвестен, но аз вярвам, че той съществува и впоследствие може и да бъде открит. Огромната маса от хора, материалът, затова и съществува на света, за да може най-после, с някакво усилие, чрез някакъв тайнствен засега процес, чрез някакво кръстосване на видове и породи, да се напъне и да роди най-после, макар и на хилядата един поне що-годе самостоятелен човек. С още по-широка самостоятелност се ражда може би на десет хиляди един (аз говоря примерно, нагледно). С още по-широка — на сто хиляди един. Гениалните хора — на милиони, а великите гении, върховете на човечеството, може би едва след като преминат много хиляди милиони хора на Земята. С една дума, в ретортата, в която става всичко това, не съм надничал. Но някакъв закон непременно има и трябва да има; тук не може да има случайност.
   — Абе вие и двамата шегувате ли се? — извика най-после Разумихин. — Надлъгвате ли се? Седят и се подиграват един другиму! Ти сериозно ли говориш, Родя?
   Расколников мълчаливо вдигна към него бледото си и почти тъжно лице и не отговори нищо. И странна се стори на Разумихин, редом с това тихо и тъжно лице, нескриваната, натрапчива, дразнеща и невежлива язвителност на Порфирий.
   — Е, брат, ако това наистина е сериозно, то… Ти, разбира се, си прав, като казваш, че това не е ново и прилича на всичко, което ние хиляди пъти сме чели и слушали; но истински оригиналното във всичко това — и което наистина принадлежи само на тебе, за мой ужас — то е, че все пак разрешаваш кръв по съвест, и, прости ми, с такъв фанатизъм дори… В това, значи, се и заключава основната мисъл на статията ти. Та това разрешаване на кръвта по съвест, това… това според мене е по-страшно от официалното разрешение да се пролива кръв, от законното.
   — Съвсем вярно, по-страшно е — обади се Порфирий.
   — Не, ти някак си се увлякъл! Тук има грешка. Аз ще прочета… Ти си се увлякъл! Ти не може да мислиш така… Ще прочета.
   — В статията тези неща ги няма, има само намеци — каза Расколников.
   — Така, така — не го сдържаше на едно място Порфирий, — на мене сега почти ми стана ясно как гледате вие на престъплението, но… моля, простете, че ви досаждам (много ви досаждам, чак ми е неудобно!) — виждате ли: вие много ме успокоихте одеве относно погрешните случаи на смесване на двата вида, но… мене тук все разни практически случаи пак ме безпокоят! Ами ако някой мъж или младеж си въобрази, че той е Ликург или Мохамед… — бъдещ, разбира се — и се залови да разчиства всички препятствия към това?… Предстои му, значи, далечен поход, а за похода трябват пари… е, и започне да се готви за похода… знаете!
   Заметов изведнъж прихна в ъгъла. Расколников дори не го погледна.
   — Трябва да се съглася — спокойно отговори той, — че такива случаи наистина трябва да има. Глупчовците и славолюбивите особено се хващат на тази въдица; младежта най-вече.
   — Ето, виждате ли? И какво тогава?
   — Такова — усмихна се Расколников, — не съм аз виновен за това. Така е и винаги ще бъде така. Ето той (той кимна към Разумихин) каза сега, че аз оправдавам кръвта. Какво от това? Та нали обществото е прекалено добре подсигурено със заточения, затвори, съдебни следователи, каторги — защо тогава да се безпокоим? И — търсете мошеника!…
   — Ами ако го намерим?
   — Така му се пада.
   — Вие все пак сте логичен. Ами относно съвестта му?
   — Че какво ви интересува тя вас?
   — Така просто, от хуманност.
   — Който я има, нека страда, ако съзнава грешката си. Това му е и наказанието — освен каторгата.
   — Ами истински гениалните — запита намръщен Разумихин, — онези, на които е дадено правото да колят, те, значи, трябва изобщо да не страдат, дори за пролятата кръв?
   — Защо е тук думата трябва? Тук няма нито позволение, нито забрана. Нека страда, ако му е жал за жертвата… Страданието и болката винаги са задължителни за широкото съзнание и за дълбоко чувстващото сърце. Истински великите хора, струва ми се, трябва да изпитват на този свят велика скръб — добави той изведнъж замислено, дори не в тон с разговора.

"Престъпление и наказание" Достоевски
Активен
daemon
Soulmate
Полковник
*****
Публикации: 2490



« Отговор #17: 01 юни 2012, 20:08:53 »

Всяка една реплика на лорд Хенри Уотън от Портретът на Дориан Грей си струва да е в тази тема ^^ Повечето от цитатите на О. Уайлд, които се хвърлят наляво-надясно и се цитират от чели и недочели, всъщност са точно от този герой.
    "There is only one thing in the world worse than being talked about, and that is not being talked about."
    "Those who are faithful know only the trivial side of love; it is the faithless who know love''s tragedies."
    "The only way to get rid of a temptation is to yield to it."
    "Young men want to be faithful, and are not; old men want to be faithless, and cannot."
    "I always like to know everything about my new friends, and nothing about my old ones."
    "Nowadays most people die of a sort of creeping common sense, and discover when it is too late that the only things one never regrets are one''s mistakes."
    "Nowadays people know the price of everything and the value of nothing."
    "Men marry because they are tired; women, because they are curious: both are disappointed."
    "The people who love only once in their lives are really the shallow people. What they call their loyalty, and their fidelity, I call either the lethargy of custom or their lack of imagination. Faithfulness is to the emotional life what consistency is to the life of the intellect - simply a confession of failure."
    "It is perfectly monstrous the way people go about nowadays saying things against one behind one''s back that are absolutely and entirely true."
    "To get back my youth I would do anything in the world, except take exercise, get up early, or be respectable."
    "The books that the world calls immoral are books that show the world its own shame."
Активен

Hello, ladies! Look at your man, now back to me. Now back at your man. Now back to ME. Sadly, he isn't me.
Cioccolato
Капитан
****
Публикации: 345



« Отговор #18: 08 юли 2012, 18:59:07 »

" Ние играем игрите на мисълта, творейки бъдещето си от сегашния ден..." Дж. Ленън
« Последна редакция: 08 юли 2012, 20:30:37 от Cioccolato » Активен

Офталмология 4-та год.

" Животът е несигурен, яжте първо десерта! "¹
 " Шоколадът е прекият път към щастието! "
lab_man
Капитан
****
Публикации: 363



« Отговор #19: 08 юли 2012, 19:26:01 »

" Разликата между прищявката и вечната любов, е че  прищявката продължава малко повече! "

Портретът на Дориян Грей
Активен

Честото целуване на задници води до E. coli на ценностната ви система!!!
desi123
Капитан
****
Публикации: 250



« Отговор #20: 08 юли 2012, 22:27:51 »

‎"Не върви пред мен, няма да мога да те следвам,
не върви зад мен, няма да мога да те водя.
Върви до мен и ми бъди приятел" - Албер Камю


“На кучето не му трябват скъпи коли, големи къщи или дизайнерски дрехи. Една обелена пръчка ще свърши отлична работа. То не се интересува дали си богат или беден, хитър или прост, умен или глупав. Дай му сърцето си и то ще ти даде своето. За колко хора може да кажете това? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате специални, единствени? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате изключителни?„ - Джон Гроган, от "Марли и аз"
Активен

МК-Варна
lab_man
Капитан
****
Публикации: 363



« Отговор #21: 08 юли 2012, 23:00:40 »

‎“На кучето не му трябват скъпи коли, големи къщи или дизайнерски дрехи. Една обелена пръчка ще свърши отлична работа. То не се интересува дали си богат или беден, хитър или прост, умен или глупав. Дай му сърцето си и то ще ти даде своето. За колко хора може да кажете това? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате специални, единствени? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате изключителни?„ - Джон Гроган, от "Марли и аз"

Този много радва
Активен

Честото целуване на задници води до E. coli на ценностната ви система!!!
Mortuary
Полковник
*****
Публикации: 2199



WWW
« Отговор #22: 08 юли 2012, 23:14:04 »

"Честото целуване на задници води до E. coli на ценностната ви система!!!" - lab_man.  Ухилено
Активен

Специализант, МУ-София

lab_man
Капитан
****
Публикации: 363



« Отговор #23: 08 юли 2012, 23:16:50 »

Ще го приема като комплимент   Широка усмивка
Активен

Честото целуване на задници води до E. coli на ценностната ви система!!!
desi123
Капитан
****
Публикации: 250



« Отговор #24: 09 юли 2012, 14:22:25 »

‎“На кучето не му трябват скъпи коли, големи къщи или дизайнерски дрехи. Една обелена пръчка ще свърши отлична работа. То не се интересува дали си богат или беден, хитър или прост, умен или глупав. Дай му сърцето си и то ще ти даде своето. За колко хора може да кажете това? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате специални, единствени? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате изключителни?„ - Джон Гроган, от "Марли и аз"

Този много радва

Книгата е страхотна!  Намигване
Активен

МК-Варна
lab_man
Капитан
****
Публикации: 363



« Отговор #25: 09 юли 2012, 15:52:49 »

Някога, когато ми остане време ще седна да е прочета Намигване
Активен

Честото целуване на задници води до E. coli на ценностната ви система!!!
nadetoyy
Полковник
*****
Публикации: 594



« Отговор #26: 09 юли 2012, 17:52:40 »

Довери се на този, който може да види три неща в теб: Тъгата зад усмивката ти! Любовта зад гнева ти! И смисъла зад мълчанието ти!
Активен

О.о ФДМ  МУ Варнa о.О
lab_man
Капитан
****
Публикации: 363



« Отговор #27: 09 юли 2012, 18:18:37 »

" Издигнах се победоносно в очите на слепите! "  Ухилено
Активен

Честото целуване на задници води до E. coli на ценностната ви система!!!
against
Капитан
****
Публикации: 491


« Отговор #28: 09 юли 2012, 21:19:14 »

"Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.“

"Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите."
Активен
daemon
Soulmate
Полковник
*****
Публикации: 2490



« Отговор #29: 09 юли 2012, 21:24:56 »

Most people are other people. Their thoughts are someone elses opinions, their lives a mimicry, their passions a quotation.
Oscar Wilde, De Profundis
Активен

Hello, ladies! Look at your man, now back to me. Now back at your man. Now back to ME. Sadly, he isn't me.
Страници: 1 [2] 3 4 ... 17 Разпечатай
Отиди на: