Menu Content/Inhalt
Начало arrow Новини arrow Липсата на пари остави студентите без практика и апаратура
Липсата на пари остави студентите без практика и апаратура
Качеството на образованието по медицина у нас пада, а оттам и нивото на лекарите ни, категорични са специалистите. Причините за това са в разделението между болниците и вузовете, неадекватното финансиране и наличието на пробойни в учебните програми. Тези проблеми съществуват от години, но никое правителство не поиска да ги реши.

В момента най-много куца практическото обучение на студентите, а то е изключително важно. Огромна част от обучението на медиците трябва да се провежда в университетските клиники. Нивото на преподаване в тях обаче е под критичния минимум. Основната причина за това е в отделянето им от университетите и превръщането им в търговски дружества, които трябва да гледат печалбата си. В момента всяка университетска болница работи при същите условия, при които и всички останали. Тоест тя печели само за лечение предимно от здравната каса.

За обучение пък вместо пари трупа разходи. Заради това и никой директор на такава болница не е мотивиран да акцентира върху образованието. За да се запознаят студентите с един клиничен случай например, пациентът трябва да остане в болницата двайсетина дни. Това обаче не е изгодно чисто търговски, защото означава повече разходи. Затова медиците гледат да го изпишат по-бързо и да приемат нов случай на лечение. Така обаче бъдещите лекари си остават невежи. Ректорът на университета пък е с вързани ръце и нищо не може да направи, защото болницата е напълно автономна. Така се стига до моменти, в които той или колегите му трябва да се молят, за да се проведе някое практическо занятие. Мотивация липсва и у самите лекари преподаватели. Причината е, че те са на основен трудов договор към болницата и оттам вземат над 1000-2000 лева месечно. В същото време за преподаване получават по 100-200 лева. От друга страна, тази дейност отнема и от времето им за частна практика. Точно затова проблемът е най-голям в клиничните катедри, които пряко участват в лечебния процес.

Липсата на подходящи условия за обучение е друг проблем, казва проф. Марин Маринов, декан на Медицинския факултет в София. В повечето болници научнопреподавателската база е в плачевно състояние. В столицата например университетът е принуден да купува апаратура на болниците, защото си няма свои аудитории и ползва техните. Не е ясно обаче доколко тази техника се използва за обучение, а не за лечение. За да се решат тези проблеми, болниците трябва да минат на подчинение към университетите, смята проф. Ваньо Митев, ректор на МУ София. Досега обаче нито едно правителство и парламент не пожелаха да променят това положение. Причината е в многото университетски болници в София, говорят помежду си медиците. В столицата има 18 университетски клиники. Сред тях са Александровска, ИСУЛ, "Св. Анна", Майчин дом, Ендокринологията, "Св. Иван Рилски", "Св. Наум" и т. н. На никого не му стиска да каже коя ще се влее в друга или ще загуби титлата си, казват лекарите. Това положение обаче е абсурдно разхищение на средства и на кадри, категорични са всички медици. Освен че базата в тях не е на ниво, на места липсват и нужните преподаватели. Някои болници дори имат само определени клиники, които са университетски, въпреки това не губят статута си.

Липсата на адекватно финансиране също е пречка за развитието на образованието по медицина. В момента държавата за издръжката на един студент дава по равно на всеки университет - 900 лв. Обучението обаче е много скъпо. Трябват специални лаборатории, пациенти модели, тренажори за опити, но такива няма. Проблеми има и с образователната програма. Сега системата на обучение е такава, че липсва взаимосвързаност между отделните дисциплини, казва проф. Маринов. Така студентите не успяват да приложат знанията си по химия и микробилогия при разглеждането на един клиничен случай. По този начин те не добиват и цялостна представа за медицината.

» Коментирай във форума


в. Стандарт

 
designed by www.madeyourweb.com