Menu Content/Inhalt
Начало arrow Новини arrow Интервю на ректора на МУ-София - проф. Митев, за zdrave.net
Интервю на ректора на МУ-София - проф. Митев, за zdrave.net
Да се направи класация на университетите в България по международни критерии и държавната субсидия да бъде диференцирана – по-добрите университети да получават повече средства, тъй като те защитават реномето на България. Това предлага новоизбраният ректор на Медицинския университет в София проф. Ваньо Митев в интервю за Zdrave.net. В момента в сравнение с провинциалните ВУЗ-ове, заплатите в софийския медицински университет са най-ниски, на фона на най-добрата научна продукция, на най-добрите преподаватели, на най-добрите лечители, обясни проф. Митев.

Проф. Митев, от скоро Вие сте новият Ректор на Медицинския Университет-София (МУ-София). Трудна ли беше борбата за спечелването на поста?

Самата предизборна кампания беше изключително трудна, тъй като имах сериозен опонент, в лицето на проф. Дамян Дамянов, който е доста известна личност, припознат от обществото и с голям авторитет. Освен това имаше поддръжка и от третия кандидат – проф. Мила Власковска. Така че битката съвсем не беше лесна. Защо решихте да се кандидатирате? Аз се кандидатирах, тъй като защитавам интересите на хора, които искат да има рязка промяна на това статукво, което цари от 8 години в МУ-София. Университетът финансово колабира, приходите намаляват.

Ниското заплащане ли се обособява като основен проблем на Медицинския Университет?

Това е най-важният проблем в момента. Ниско заплащане на фона на високо квалифицирани кадри и научни работници. В сравнение с провинциалните ВУЗ-ове, заплатите в нашия университет са най-ниски, на фона на най-добрата научна продукция, която имаме, на най-добрите преподаватели, на най-добрите лечители, което безспорно никой не го отрича. Например повече от два пъти е по-ниско заплащането, в сравнение с Пловдивския медицински университет.

Какви идеи и предложения имате за повишаване заплащането на преподавателския състав в МУ София?

Първо имам предложение да се направи класация на университетите в България по международни критерий, не по нашенски. Целта е да се види кои са най-добрите, а те се знаят между другото. Държавната субсидия да бъде диференцирана - да получават повече пари по-добрите университети, тъй като те защитават реномето на България. За инициативата имам подкрепата на ректорите на водещите университети у нас. Това, което зависи от нас и което ще се опитаме да направим с пълни сили, е да усвоим различните фондове, които съществуват. Има евро фондове, които могат да бъдат директно атакувани европейски, не чрез България. Има други фондове, които са с милиони левове, те са от Министерството на образованието и науката, от Министерство на икономиката, Социалното министерство. Има различни възможности за проектофинансиране. Ако успеем да спечелим проекти това означава, че собствените приходи, които сега получаваме от присъствието на чужди студенти в нашия университет, да не отиват за апаратура, а за заплати. Апаратурата ще се купува чрез проектофинансиране. Това е схемата, която искам да се задейства и да се наложи, за да може да се повишат приходите на преподавателите.

Работите ли вече по тази схема?
Да. Вече започнахме да работим по въпроса, търсим възможности да спечелим проекти, които са големи и значителни. Възможности се дават от Министерство на образованието и науката. От там в момента ще се разпределят около 67 млн. лв. тази година, почти два пъти повече, в сравнение с миналата година. От Министерство на икономиката, това е по-малко известно, но там също има големи възможности. Тази година около 26 млн. лв. ще се разпределят, част от тези пари за които бихме могли да се борим.

А кой ще отговаря за дейностите по проекти?
Ще назнача един нов заместник ректор, на който целта му ще бъде именно да ръководи хората, които ще участват с проекти от името на целия университет. Той ще сформира екип, който ще представлява различните деканати, катедри, които имат интерес към такъв тип финансиране. Длъжността му ще бъде зам.-ректор по международна интеграция и проектофинансиране. Той ще ще бъде четвърти зам.-ректор, досега бяха трима. По този начин подчертаваме, че това ни става основен приоритет на Медицинския Университет.

Споменахте, че приходите от чужденстранни студенти ще се разпределят за заплати на преподавателите. Колко е броят им в момента?
Точната бройка на чуждите студенти е 821. В това отношение изоставаме от другите висши учебни заведения. По абсолютна бройка тя е по-малко, отколкото тази, която е в Пловдивския медицински университет. При положение, че ние сме много по-голям и реномиран университет от техния, но явно те са по-добри мениджъри от нас. Трябва да имаме по-агресивна кампания за набиране на чуждестранни студенти.

Какви други идеи и цели имате занапред?

Да се компютъризират почти всички дейности, които се извършват в университета. Имаме така наречения МУС-портал, който започна да функционира, но тепърва трябва да се развива. Много ми се иска един студент когато влезе от вкъщи в МУС портала да може да види каква ще бъде учебната му програма, какви занятия ще има, кои ще му бъдат асистентите. Но всяко нововъведение съответно е свързано със средства. Към момента средствата на най-големият факултет – Медицинският факултет (МФ), който има 45 катедри, никога не са били толкова ниски. Преходният остатък на МФ се равнява на приходния остатък на един малък факултет, какъвто е Фармацевтичният. Просто предишното ръководство на МФ се постараха преди изборите да изхарчат почти всички пари. И сега в момента те са в доста тежко положение. А имахме намерение да направим един разчет и да повишим максимално бързо заплащането за доктори и доктори на науките. Направих изчисление, че ако се повишат с 50 лв. т. нар. малки докторати, а големите с 100 лв., върху това, което се получава сега ще са необходими някъде около 300 000 лв., което не е толкова голяма сума. Само че преходният остатък от миналата година е някъде около тази сума. А миналата година е бил няколко милиона. По данни на Световната здравна организация светът се нуждае от 4 млн. лекари, медицински сестри, акушери и други здравни професионалисти.

Смятате ли, че броят им в България е недостатъчен?

Според мен броят е недостатъчен, защото много от тези, които завършват, поемат пътя към чужбина. Отделно част от тези, които завършват, стават научни работници, работят по фирми или не работят по специалностите си. Има и други, които се занимават с организация и заемат само административни постове. Според мен трябва да се преоцени държавната поръчка и тя трябва да бъде увеличена именно за нашия университет, където нивото на обучение е най-добро. Когато трябва някой да се лекува идва в болниците, които са към МУ в София. Когато обаче се разпределят държавните средства, те се разпределят равно на единица студент както за нашия университет, така и за другите. Не смятам, че е справедливо. На Запад когато се оценява един университет критериите са изключително елементарни - по-добър е този университет, който има по-добри преподаватели. Тези западни критерии би трябвало да се приложат и в България. Колкото по-рано се направи класация на университетите и се въведе диференцирано заплащане, толкова по-добре.

Според Вас как би могло да се спре бягството на медицински кадри от България и „отлитането” им към по-добре устроени държави?
Само по един начин – с по-добро заплащане. И отново подчертавам, не на всеки по-добро заплащане по равно, а според способностите и заслугите. Щом си в най-добрия университет, ти трябва да получаваш най-доброто заплащане, но трябва да се изисква и най-много, да си с най-добра научна продукция и да си най-цитиран, в сравнение с колегите от другите университети. В момента най-добрите кадри са при нас, най-добрите лекари са при нас, а заплащането е най-високо в провинциалните медицински университети. Това е аномалия. Причините ги основавам на лошия мениджмънт, който ще се опитаме да подобрим, и на държавната политика, която съвсем не е маловажна. Държавната политика трябва да прави разлика между добър университет и университет, който е с по-ниски претенции. Съществува проблем с ограничения брой на местата за специализация на лекари в медицинските университети.

Как се определя в момента броя на приеманите по различни специалности и отговарят ли те на нуждите на страната?
Увеличението на броя места за специализация на лекарите зависи от Министерството на здравеопазването (МЗ). Един ректор се занимава единствено с научната и преподавателска дейност на един университет. Лечебната дейност е към болниците. Болниците са акционерни дружества и те са към МЗ. Това нещо, което стана преди 8 години, според мен, беше грешка и в момента, ако ректора и декана не се разбират с ръководителите на болници могат да възникнат големи неприятности. Според мен най-правилно беше Университетските болници да бъдат подчинени на ректора. Изпълнителните директори нямаше да правят същото, което правят сега в момента, нямаше да възникнат някои лични конфликти, които има на места и са много остри. Например ако си спомняте имаше един случай, главният републикански специалист по неонатология беше уволнен от директорката на Института по педиатрия. Имаше протестни действия, после беше възстановен. Такива неща нямаше да се случват, ако директорът на болницата беше подчинен на ректора. Спомням си, че имаше 3 нулеви години и през този период нямаше прием. Сега вече има прием, но не мога да си обесня как е възможно 3 години да не се дава възможност на завършилите лекари да придобиват специалност . Нашата професия е такава, че кадрите трябва непрекъснато да се квалифицират. Ние работим с хора. Тази работа е високо отговорна. Една грешка може да коства живота на пациента. Лекарите трябва да са възможно най-квалифицирани. Придобиването на специалност е много трудно. Въобще следването по медицина може да се каже, че е най - трудно, след това продължава с допълнително обучение и накрая този лекар получава просто смешни пари и това е крайно несправедливо. Продължава това отношение към медицинското съсловие, така че подкрепям всякакви протестни действия на лекари за повишение на заплатите. Тази държава трябва да разбере, че не може да сме на последно място в Европа по заплащане на лекарите.

В общественото пространство се насажда представата, че част от лекарите са корумпирани. Какво отношение взимате по този въпрос? Имате ли академична дефиниция за корупция при лекар?

Изключително ми е неприятно, че непрекъснато чета и чувам как се тръби, че този лекар взел 60 лв., онзи взел 150 лв. Имам чувството, че точно се насажда такова мнение, че едва ли не лекарското съсловие е най-корумпираното. Категорично съм против това нещо. Лекарите не са престъпници, те са жертвите. Жертви на продължаващите реформи от години. Лекарите с това ниско заплащане страдат, страдат и пациентите. Трябва най-накрая да се намери добра схема, в която лекарите да са добре заплатени и пациентите да са доволни и да бъдат навсякъде добре обслужвани.

Има ли включен в учебния план предмет, който да учи бъдещия лекар на етика?
Има, разбира се. Хипократовата клетва, която полагат завършващите, е изцяло етична. Отделно се изучават такива дисциплини като медицинска етика. По принцип тези, които са решили да следват медицина, това са хора, които в голяма си част имат състрадание към ближния си, затова са избрали тази професия. Други избират професия, с която се забогатява по-бързо – банкерство, счетоводство. Има такива институти, които дават възможности на хора на по 20 и няколко години да карат скъпи коли и да живеят в лукс. Това при един лекар не е възможно да стане. Защо на един добър лекар да не се даде възможност да живее по-сносно. Ако някой лекар кара хубава кола веднага почва да се говори за него, че е корумпиран. Когато някоя мутра кара луксозна кола, това не прави впечатление на никой. Затова не трябва да се гледа на лекарското съсловие като на корумпирано.

Вие сте ръководител на Катедра по Химия и Биохимия към МУ-София. Според Вас, отделя ли държавата достатъчно средства за научноизследователска дейност?

Сега вече мога да кажа, че има достатъчно атрактивни възможности, които дава държавата за проектофинансиране. Според мен не трябва да се дават средствата така на калпак. Този, който може да прави наука, трябва да спечели тези средства с проект и след това да ги отчете с публикации. МОН преди няколко години даваше нищожни средства, въобще не представляваше даже интерес да се кандидатства там. Сега нещата обаче се промениха доста и както споменах вече все пак тази година има 67 млн. лв. А освен това до 50 % от средствата, които могат да бъдат спечелени от един проект могат да отидат за заплащане на трудовия колектив, което пък дава възможност на хората, които правят наука да получат едно сравнително прилично възнаграждение на края на годината и това да бъде един стимул да не бягат в чужбина или поне като отидат в чужбина да се върнат и да имат възможност чрез това проектофинансиране да си докарват допълнителни доходи. 2006 г., когато ме наградиха за учен на годината, казах, че трябва да се даде възможност на хората , които правят наука и печелят проекти, част от средствата от тези проекти да бъдат усвоени под формата на трудово възнаграждение за трудовия колектив. И това нещо стана. То е факт. Сега сме заложили от нашите проекти, които ги имаме, по 20 % накрая на годината да се раздават като хонорари. И това вече е стимул за тези, които работят, да се представят добре, да правят добри публикации. Направи ли се добра публикация, тя излиза в добро и реномирано списание, отдолу под статията се изписва адрес, слага се името на университета и само това е достатъчно той да бъде припознат. Достатъчно е само да се напише например МУ София и да се види каква е научната продукция на университета. Има една китайска система за класация на университетите, която се прави точно по този механизъм и е възприета в цял свят. На първо място е Харвард. Това не учудва никого. И в първите 500 няма нито един български университет. Има груцки, дори турски, но български няма. Много ми се иска Медицински университет София да е първият и да попадне между първите 500 най-добри университети по тази класация. А това е обективна, международна класация. И ми се иска по тези критерии да се направи в България класация на университетите и това да има икономически последствия.

Източник: zdrave.net
 
designed by www.madeyourweb.com