Menu Content/Inhalt
Начало arrow Новини arrow Катастрофално намалява броят на желаещите да учат медицина
Катастрофално намалява броят на желаещите да учат медицина
   Действително нещата в областта на образованието в медицината не вървят надобре. В миналото имаше огромен натиск за обучение на студенти по медицина. Тогава успехът за влизане беше най-висок - 36 при момичетата, а някои с 35,50 бяха резерви. Може би и сега е така в някои факултети, но истината е, че броят на желаещите да учат медицина катастрофално намалява. Тъй като тя не е атрактивна дисциплина за част от младите хора в България.
   Получава се така, че и преподавателите нямат никакъв стимул да се занимават със студентите, защото те са на основна заплата в клиниката или в отделението и интересът им е там. Освен това дисциплините от рода на хирургическите, ортопедическите, урологичните са свързани с много време за обучение и голямата част от асистентите предпочитат да отидат да оперират и да оставят студентите на самообучение и самоподготовка. Това естествено рефлектира върху тяхната подготовка. Не виждам скоро, а и в близко бъдеще този въпрос да бъде решен освен може би с по-строги мерки от страна на деканите, на ректорите. Това е сериозен фактор, който пречи на обучението и подготовката на студентите медици.
  Другият е свързан с техниката. У нас няма съвременна учебна апаратура и пособия, които да дават възможност за качествено обучение. Парите и в университетите, и в болниците не достигат и непрекъснато се търсят за много други неща, но не и за преподаване и подготовка на студентите.
  Сериозен е проблемът с подготовката на специализантите, която изостава катастрофално. Става така, че трудовият стаж на специализиращите млади доктори не се признава, за което обикновено изискването е 4 г., не им се заплаща, нещо повече, голяма част от тях са принудени сами да си заплащат обучението, а за другата, по-малката част издръжката се поема или от болниците, или от университета. В последните години се забелязва и липса на желание за придобиване на специалност. Има цели дисциплини, които вече оголваме. Няма желание у младите хора да се занимават с преподавателска дейност. В Медицинския университет в София например бяха обявени няколко конкурса за асистенти. Явяваха се все по-малко и по-малко кандидати. Това важи за психиатрията, за детските болести, за още някои неаткрактивни дисциплини.
   Заради всичко това е необходима промяна в статута на университетските болници, но тя трябва да стане със закон. Внесъл съм вече предложение в Министерския съвет. В университетските болници лекарите са и преподаватели, трябва да се занимават и с наука. Затова специалистите в една университетска болница са повече. Ако за лечебния процес в обикновена болница са необходими 100 лекари, в университетската те трябва да бъдат 150 или 200. А колкото са по-малко лекарите, толкова повече пари могат да получават. Освен това те работят с всички тежко болни пациенти. Например във варненската университетска болница се приемат най-тежките случаи от цяла Североизточна България. Не е нормално такава болница да бъде поставена при равни условия с лечебно заведение, в което се правят примерно операции на хернии, апендикси, лекуват по-леки заболявания. Естествено ресурсът, необходим за финансиране, за едната и за другата трябва да е различен. Още не сме решили как да стане разграничаването. Имам предложение към комисията към министерството, която акредитира здравните заведения и вярвам, че нещата ще се променят.
  На срещата на ректорите на медицински ВУЗ-ове във Варна, ръководителите на висшите медицински училища с тревога отчетоха спад в интереса на кандидат-студентите към медицината. Ако допреди десетилетие в МУ - София, са кандидатствали 20 души за едно място, сега съотношението е 4 към 1. Картината не е по-различна и в другите висши училища. Има опасност след някоя и друга година да се чудим откъде да намерим анестезиолози, педиатри, невролози, патолози и специалисти по някои други неатрактивни за младите хора дисциплини, отчетоха участниците в срещата.
 
designed by www.madeyourweb.com